Е може би е време да се появат няколко статии със суха теория относно ситопечата, но понякога и това е от полза.
А защо си говорим за ситопечат?
Ами защото ситопечатът е един от най-динамично развиващ се отрасъл на полиграфическото производство. В настоящият момент този вид печат позволява да се нанася изображение практически върху всякъкви повърхности.

Схема на процеса ситопечат
Процесът ситопечат може да се раздели на четири отделни етапа.
На схемата за по-голяма нагледност процеса е показан в опростен вид.

Схема на процеса ситопечат (опростен вариант)
Ситошаблона е разположен върху рамката. Материала, върху които ще печатаме е разположен върху печатната маса и остава неподвижен в процеса на печатане. Мастилото, което е в ситошаблона се движи под действието на ракела, като вълна. Тази област се нарича „зона на запълване”. Пред печатния ръб на ракела в т.н. „зоната на контакт” мастилото преминава през печатната форма и влиза във съпрекосновение с печатаемия материал. След ракела, в т.н. „зона на прилепване или сцепление”, печатното мастило обезпечава прилепване на печатната форма към печатния материал. Силите на еластичност на ситомрежата, в „Зоната на излизане от печат или отпускане” изтеглят във вид на цветни нишки част от слоя на печатното мастило. По такъв начин една част от мастилото остава в ситомрежата, която е част от печатната форма. Вследствие на това върху печатния материал се образува отпечатък на изображението с равномерен мастилен слой.
Ползвани са материали от:
Киппхан, Г., Энциклопедия по печатным средствам информации. Технологии и способы производства. Пер. с нем., М., МГПУ, 2003.

